История

Народно читалище „Христо Ботев” е основано през месец септември 1927 година. Най-напред то се е помещавало в една класна стая на т. нар. „Старо училище”. По-късно е настанено в една стая на Общината. От начало Читалището разполагаше с два малки шкафа, няколко стола, една маса и около 30-40 тома книги, подарени от основателите. Основатели са 25-30 души, сред които пет учители - Райна Ангелова Борисова, Стефка Георгиева Борисова, Кина и Роман Попови, Еленка Гешова и др. Първото ръководство се е състояло от Роман Попов - председател, Ангел Борисов - секретар, Личко Милев - касиер и членове - Христо Петров и Андрей Богданов. Читалището е съществувало и развивало дейност, но без собствена сграда. Тогавашните управници не са мислили за читалищна сграда. Първоначално Читалището е било абонирано за романите на Толстой и Достоевски., които са излизали като самостоятелни библиотеки. Абонирано е било за списания, като списание „Природа” и друга селскостопанска литература. Известен подтик за основаването на Читалището е бил редът за оземляване на читалищата с по 50 дка земя. Такава земя е получило и Новградското читалище. Тя се е обработвала от членовете на Читалището под наем. С това се набирали средства за читалищните нужди. През периода 1937/37 година Читалището е било преместено в собствената сграда на Тони Миланов. Оборудването се подобрило. В Читалището е бил поставен първият в селото радиоапарат. Стаята е била малка, но фирмата с името на Христо Ботев е била голяма. Голям е бил и ентусиазмът. Всяка вечер стаичката е била препълнена с хора, дошли да слушат радио, да прочетат вестник или списание. Макар да не е имало салон, пригоденият за тези цели коридор на улилището и служел за подготовка и изнасяне на представления. Вечеринките се посрещали с голям интерес, въпреки ограниченията на цензурата. Библиотеката непрекъснато е увеличавала своя книжен фонд, включително и с прогресивни книги. Изнасяни са сказки с цел пробуждане на стремежа към знания, против вредата от алкохола и тютюнопушенето, против модните увлечения и други. Създаден е курс по Есперанто с около 30 участници, предимно младежи и девойки. През периода на фашизма Читалището винаги е било в ръцете на прогресивни хора :

Девети септември разкрепостява духовния живот. През това време Читалището разполага с около 300 тома книги, с размах се подема работата по просветата, художествената самодейност и разпространението на научни знания. През 1950 година, чрез доброволен труд на населението е закупен кино-прожекционен апарат, който е подарен на Читалището. Така то става център на културно-масовата работа. Създава се женски битов хор и вокално-битова група. Възобновява се дейността на театралния състав. Изгражда се и естрадно-сатиричен състав. На различни провеждани фестивали колективите са отличавани с награди. През 1959 година започва строителството на нов читалищен дом, който е открит на 5.09.1965 година. През 1977 година библиотеката на Читалището разполага с над 12 хиляди тома българска и съветска литература. Библиотеката първа в Окръга открива свободен достъп до книжния си фонд и е една от първите, която заработва по почина „Читател от всеки дом”. Членовете на Читалището са над 40% от населението. Библиотеката участва в Окръжния и в Националния преглед за най-добра библиотека и е класирана на второ място в страната от селските библиотеки. Голям дял за тези успехи има дългогодишния председател на УС Георги Сотиров Дончев и библиотекаря Георги Върбанов,който работи като такъв 23 години и е награден с орден „Кирил и Методий” - ІІІ степен. Читалището е наградено с над 10 грамоти. То е също инициатор за построяването на паметник на В. И. Ленин. През 1965 година е открита етнографска музейна сбирка, в която е събирано и разкрито голямото богатство от историята на Общината. През 1967 година е проведен 40-годишния юбилей на Читалището, на който 10 души основатели и активни читалищни дейци са удостоени със сребърни и златни значки и с грамоти от Върховния читалищен съвет. През 1968 на 28 Март е проведен общински преглед на художествената самодейност. На 5 Април на районен преглед на театралните колективи Новград е на първо място. 1969 година – Театралният колектив представя пиесата Свекърва” от А. Страшимиров.

На 1-ви март библиотекаря Мария Христова се пенсионира след дългогодишен стаж и принос към Читалище „Христо Ботев”. Избрано бе и ново Читалищно настоятелство с Председател Милка Монева Петева и членове: Тонка Петкова, Божанка Ангелова, Радослав Копчев и Тодорина Тодорова. До момента членовете на Читалището наброяват 36, заедно с дългогодишния член Георги Сотиров Дончев . Двадесет и две години от историята на Читалището бяха заети от работата на Мария Христова като библиотекар-секретар, но дойде време, когато тя отстъпи място на младото поколение в лицето на Тодорина Тодорова - член на новоизбраното Читалищно настоятелство. Мария Христова предаде библиотечен фонд, наброяващ 8 750 книги разнообразна литература, множество периодични издания, български народни носии, осъвременен читалищен инвентар, както и Женска певческа група, с художествен ръководител Димка Танева. Мария предаде също и дългогодишния си опит и знания за дейността. Остави като наследство и многото създадени контакти в читалищната сфера и познанствата си с различни автори и видни хора, свързани с Новград и Читалище „Христо Ботев”.

На 3-ти март в салона на Читалището беше отпразнуван Националния празник на Република България. Беше проведено тържество, съвместно с ОУ „Алеко Константинов” с директор Виолета Янева. Децата от училището и ЖПГ „Здравец” успяха по подобаващ начин да пресъздадат обстановката и духа на Освобождението.

139-тата годишнина от стъпването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на българския бряг край Новград бе отбелязана по традиция с поднасяне на венци на паметника край Дунава и тържествена заря. Тази година беше направена възстановка на преминаването на четата на двамата войводи на река Дунав. След това пред сградата на Читалището бе, изнесен концерт от Ансамбъл „Пирин” и ДФГ „Полянче”. Проведе се и тържествена заря-проверка от военнослужещи от поделението в град Плевен. На тържеството присъстваха Кмета на Община Ценово, Кметовете от селищата в Общината, Областният управител на Област Русе - г-жа Мария Димова, както и кмета на Община Кумана - Румъния, заедно с много други румънски гости. През октомври беше извършен ремонт в сградата на Читалището със средства от спечелен Проект, за Целева допълваща субсидия към Министерство на културата. Възстановена е цялата водопроводна мрежа на сградата и бе изградена вътрешна тоалетна. Ремонт имаше и в Библиотеката.